9.02.2025 г., 20:05

Търкулнатия миг

285 2 1

ТЪРКУЛНАТИЯТ МИГ

 

... от ден на ден превръщам се в реликва, затворена като в обран музей,

и всяка нощ небето ме привиква – отваря ми вратите със: – Здравей! –

добре си знам какво Отвъд ме чака! – не ми се тръгва скоро за натам,

кодирана – Държавата на Мрака е безгранична! – в светлата ми RAM,

там тъй са смешни всички лични драми, преглътнати обиди и вражди! –

завит с бял облак, тихо спи баща ми – и бабката ми приказки реди,

 

там ми е сипал винце и съседът, с когото бяхме цял живот на нож,

и сигурно все тъй с любов ме гледат Жени, делили с мене ден и нощ,

там вярната ми свита от авери нарежда пак карето си за бридж

и чуди се – къде ли е Валерий? – защо се бави тоя смахнат пич,

търкулнатият миг ми става свиден – поел из пепелищата кравай! –

нататък, дето всички ще отидем – светулчици в небесния Безкрай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...