9.02.2025 г., 20:05

Търкулнатия миг

287 2 1

ТЪРКУЛНАТИЯТ МИГ

 

... от ден на ден превръщам се в реликва, затворена като в обран музей,

и всяка нощ небето ме привиква – отваря ми вратите със: – Здравей! –

добре си знам какво Отвъд ме чака! – не ми се тръгва скоро за натам,

кодирана – Държавата на Мрака е безгранична! – в светлата ми RAM,

там тъй са смешни всички лични драми, преглътнати обиди и вражди! –

завит с бял облак, тихо спи баща ми – и бабката ми приказки реди,

 

там ми е сипал винце и съседът, с когото бяхме цял живот на нож,

и сигурно все тъй с любов ме гледат Жени, делили с мене ден и нощ,

там вярната ми свита от авери нарежда пак карето си за бридж

и чуди се – къде ли е Валерий? – защо се бави тоя смахнат пич,

търкулнатият миг ми става свиден – поел из пепелищата кравай! –

нататък, дето всички ще отидем – светулчици в небесния Безкрай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...