Feb 9, 2025, 8:05 PM

Търкулнатия миг 

  Poetry
74 2 1
ТЪРКУЛНАТИЯТ МИГ
... от ден на ден превръщам се в реликва, затворена като в обран музей,
и всяка нощ небето ме привиква – отваря ми вратите със: – Здравей! –
добре си знам какво Отвъд ме чака! – не ми се тръгва скоро за натам,
кодирана – Държавата на Мрака е безгранична! – в светлата ми RAM,
там тъй са смешни всички лични драми, преглътнати обиди и вражди! –
завит с бял облак, тихо спи баща ми – и бабката ми приказки реди,
там ми е сипал винце и съседът, с когото бяхме цял живот на нож,
и сигурно все тъй с любов ме гледат Жени, делили с мене ден и нощ,
там вярната ми свита от авери нарежда пак карето си за бридж
и чуди се – къде ли е Валерий? – защо се бави тоя смахнат пич,
търкулнатият миг ми става свиден – поел из пепелищата кравай! – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков All rights reserved.

Random works
: ??:??