Feb 9, 2025, 8:05 PM

Търкулнатия миг

  Poetry
293 2 1

ТЪРКУЛНАТИЯТ МИГ

 

... от ден на ден превръщам се в реликва, затворена като в обран музей,

и всяка нощ небето ме привиква – отваря ми вратите със: – Здравей! –

добре си знам какво Отвъд ме чака! – не ми се тръгва скоро за натам,

кодирана – Държавата на Мрака е безгранична! – в светлата ми RAM,

там тъй са смешни всички лични драми, преглътнати обиди и вражди! –

завит с бял облак, тихо спи баща ми – и бабката ми приказки реди,

 

там ми е сипал винце и съседът, с когото бяхме цял живот на нож,

и сигурно все тъй с любов ме гледат Жени, делили с мене ден и нощ,

там вярната ми свита от авери нарежда пак карето си за бридж

и чуди се – къде ли е Валерий? – защо се бави тоя смахнат пич,

търкулнатият миг ми става свиден – поел из пепелищата кравай! –

нататък, дето всички ще отидем – светулчици в небесния Безкрай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...