Търпение
Лягаш, ставаш, повтарящ се ден.
С болката - падаш изтощен,
съдбата рано те излъгала,
но не като в онова стихотворение.
А сега стоиш си сам в ъгъла,
дамгосвайки се с търпение.
Лъжлива вяра бе това, бе сън,
а вятъра сега поваля те навън
и спокойствието те издига.
Докато света се върти с презрение
и краката ти едвам достигат
почвата, потъпквана с търпение.
Одисея сред звездите, или
сред вълните морски, сини,
все едно нещо в теб намира покой,
но това се превръща в отегчение.
Сега чувствата ти стават на порой,
задържани само от това търпение.
Като огън се въздигаш високо,
но истинския пламък е дълбоко.
Сега гориш с очите си и страдаш,
сърцето боли, душата търси опрощение.
Сякаш в ада жив сега пропадаш
и сега изгаря твоето търпение.
Но аз давам време на самото време,
да се примири и завинаги да си отиде.
Не се предавам, защото вярвам в мене.
Но аз търся някакво настроение,
нови очи, с които света да видя,
но пак давам време и имам търпение.
И аз търпеливо чакам момента,
в който всичко това ще бъде.
И лягам, ставам и се повтарям,
нямам сякаш ново положение.
Бъди ми край.
Ела и дай
нова причина за старото търпение.
С болката - падаш изтощен,
съдбата рано те излъгала,
но не като в онова стихотворение.
А сега стоиш си сам в ъгъла,
дамгосвайки се с търпение.
Лъжлива вяра бе това, бе сън,
а вятъра сега поваля те навън
и спокойствието те издига.
Докато света се върти с презрение
и краката ти едвам достигат
почвата, потъпквана с търпение.
Одисея сред звездите, или
сред вълните морски, сини,
все едно нещо в теб намира покой,
но това се превръща в отегчение.
Сега чувствата ти стават на порой,
задържани само от това търпение.
Като огън се въздигаш високо,
но истинския пламък е дълбоко.
Сега гориш с очите си и страдаш,
сърцето боли, душата търси опрощение.
Сякаш в ада жив сега пропадаш
и сега изгаря твоето търпение.
Но аз давам време на самото време,
да се примири и завинаги да си отиде.
Не се предавам, защото вярвам в мене.
Но аз търся някакво настроение,
нови очи, с които света да видя,
но пак давам време и имам търпение.
И аз търпеливо чакам момента,
в който всичко това ще бъде.
И лягам, ставам и се повтарям,
нямам сякаш ново положение.
Бъди ми край.
Ела и дай
нова причина за старото търпение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени
