Лягаш, ставаш, повтарящ се ден.
С болката - падаш изтощен,
съдбата рано те излъгала,
но не като в онова стихотворение.
А сега стоиш си сам в ъгъла,
дамгосвайки се с търпение.
Лъжлива вяра бе това, бе сън,
а вятъра сега поваля те навън
и спокойствието те издига.
Докато света се върти с презрение
и краката ти едвам достигат
почвата, потъпквана с търпение. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация