31.07.2008 г., 9:21

Търсене

1.1K 0 7
Тичаме из улици въображаеми,
с надеждата да се намерим.
Гоним се по стълби нескончаеми,
и все не можем да се видим.

Пращаме си нощем мисли тайни,
в отчаян опит да се чуем.
Търсим се в очи на хора странни,
в тях искам да те нарисувам.

Живеем във света си химеричен,
в който през пространствата си шепнем.
Скъпи, не бъди песимистичен,
аз зная, че отново ще се срещнем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стели Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...