Тичаме из улици въображаеми,
с надеждата да се намерим.
Гоним се по стълби нескончаеми,
и все не можем да се видим.
Пращаме си нощем мисли тайни,
в отчаян опит да се чуем.
Търсим се в очи на хора странни,
в тях искам да те нарисувам.
Живеем във света си химеричен,
в който през пространствата си шепнем.
Скъпи, не бъди песимистичен,
аз зная, че отново ще се срещнем.