Нищичко не проумявам.
Година след година пак - ... се преоблича.
Търсим ние нов напредък.
Докато припряно времето изтича.
Не мога аз да разбера.
Къде е ваш'то отношение?
Сякаш плод от клон гол аз бера.
Не ще мълча кат' в заточение.
Все да се развиваме и накъде.
От там от дет' сме спрели?
Доста работа ни чака... бунтува се дете.
Първо зрънце ний не сме посели.
И питам: Къде е душата Ви, хора?
Ние не сме машини прости.
Речника ни! - знанието е то опора.
По-беден е от "умни" в магазин-технологичен мостри.
Ето на това внимание трябва да обърнем.
Такъв напредък, поглед горе към небето.
Не да видим просто, а в прозрение да го превърнем.
Чувствай - та да ти олекне на сърцето.
Че малко в повече ми идва.
Това потупване на личността.
Не от богатства имам нужда.
А от любов и свобода на мисълта...
© Цветелина Александрова Всички права запазени