Oct 28, 2015, 4:31 PM

Търсене

758 0 0

Нищичко не проумявам.

Година след година пак - ... се преоблича.

Търсим ние нов напредък.

Докато припряно времето изтича.

 

Не мога аз да разбера.

Къде е ваш'то отношение?

Сякаш плод от клон гол аз бера.

Не ще мълча кат' в заточение.

 

Все да се развиваме и накъде.

От там от дет' сме спрели?

Доста работа ни чака... бунтува се дете.

Първо зрънце ний не сме посели.

 

И питам: Къде е душата Ви, хора?

Ние не сме машини прости.

Речника ни! - знанието е то опора.

По-беден е от "умни" в магазин-технологичен мостри.

 

Ето на това внимание трябва да обърнем.

Такъв напредък, поглед горе към небето.

Не да видим просто, а в прозрение да го превърнем.

Чувствай - та да ти олекне на сърцето.

 

Че малко в повече ми идва.

Това потупване на личността.

Не от богатства имам нужда.

А от любов и свобода на мисълта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...