Нищичко не проумявам.

Година след година пак - ... се преоблича.

Търсим ние нов напредък.

Докато припряно времето изтича.

Не мога аз да разбера.

Къде е ваш'то отношение?

Сякаш плод от клон гол аз бера.

Не ще мълча кат' в заточение.

Все да се развиваме и накъде.

От там от дет' сме спрели?

Доста работа ни чака... бунтува се дете.

Първо зрънце ний не сме посели.

И питам: Къде е душата Ви, хора?

Ние не сме машини прости.

Речника ни! - знанието е то опора.

По-беден е от "умни" в магазин-технологичен мостри.

Ето на това внимание трябва да обърнем.

Такъв напредък, поглед горе към небето.

Не да видим просто, а в прозрение да го превърнем.

Чувствай - та да ти олекне на сърцето.

Че малко в повече ми идва.

Това потупване на личността.

Не от богатства имам нужда.

А от любов и свобода на мисълта...