28 окт. 2015 г., 16:31

Търсене

760 0 0

Нищичко не проумявам.

Година след година пак - ... се преоблича.

Търсим ние нов напредък.

Докато припряно времето изтича.

 

Не мога аз да разбера.

Къде е ваш'то отношение?

Сякаш плод от клон гол аз бера.

Не ще мълча кат' в заточение.

 

Все да се развиваме и накъде.

От там от дет' сме спрели?

Доста работа ни чака... бунтува се дете.

Първо зрънце ний не сме посели.

 

И питам: Къде е душата Ви, хора?

Ние не сме машини прости.

Речника ни! - знанието е то опора.

По-беден е от "умни" в магазин-технологичен мостри.

 

Ето на това внимание трябва да обърнем.

Такъв напредък, поглед горе към небето.

Не да видим просто, а в прозрение да го превърнем.

Чувствай - та да ти олекне на сърцето.

 

Че малко в повече ми идва.

Това потупване на личността.

Не от богатства имам нужда.

А от любов и свобода на мисълта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...