16.05.2010 г., 10:49

Търсеният брод

1K 0 18

търсеният брод

 

проклинащи очи

накълцват

безпощадно

методично времето

а то просъсква горестно

уплашено  

и болно

върти се

кашля

стене

лъжейки подмолно

с върховен напън

абортира бремето

на хиляди

измислени тревоги

на шизофренна

скъпоструваща мечтателност

на смехотворна

съзерцателност

на разпарцалени

сподавени тегоби

 

душата

бясна

се изтръгва

от живота-скот

потъва във покой

в лъчиста синева

отпива

дива глътка

свежест

доброта

 

замръква

тихо

най-после

на търсения брод

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • http://vbox7.com/play:867a161e
    Слушах интрото на тази песен,докато четях стиха ти и някак си много си подходиха!
    Поздрави,уникален стих!
  • Ама си ги наредила страхотно...къде ме прати ехееееее...Благодаря ти Плами.Поздрави!!!
  • Да! Харесах!
  • Защо да замръква тихо, бе, Плами, аз бих крещяла Еврикааааа и бих се втурнала като луда по този брод
  • "тихо" :

    "Един океан от тишина тече бавно
    без център и начало.
    Какво бих видял от света
    без тази светлина, която просветлява
    моите черни мисли.
    Колко спокойствие (мир) намира душата вътре
    Бавно се движи времето на други закони
    на едно друго измерение.
    И слизам в един океан от тишина
    винаги спокоен."

    http://www.youtube.com/watch?v=tfqwo73wjVU

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...