16 мая 2010 г., 10:49

Търсеният брод

1K 0 18

търсеният брод

 

проклинащи очи

накълцват

безпощадно

методично времето

а то просъсква горестно

уплашено  

и болно

върти се

кашля

стене

лъжейки подмолно

с върховен напън

абортира бремето

на хиляди

измислени тревоги

на шизофренна

скъпоструваща мечтателност

на смехотворна

съзерцателност

на разпарцалени

сподавени тегоби

 

душата

бясна

се изтръгва

от живота-скот

потъва във покой

в лъчиста синева

отпива

дива глътка

свежест

доброта

 

замръква

тихо

най-после

на търсения брод

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • http://vbox7.com/play:867a161e
    Слушах интрото на тази песен,докато четях стиха ти и някак си много си подходиха!
    Поздрави,уникален стих!
  • Ама си ги наредила страхотно...къде ме прати ехееееее...Благодаря ти Плами.Поздрави!!!
  • Да! Харесах!
  • Защо да замръква тихо, бе, Плами, аз бих крещяла Еврикааааа и бих се втурнала като луда по този брод
  • "тихо" :

    "Един океан от тишина тече бавно
    без център и начало.
    Какво бих видял от света
    без тази светлина, която просветлява
    моите черни мисли.
    Колко спокойствие (мир) намира душата вътре
    Бавно се движи времето на други закони
    на едно друго измерение.
    И слизам в един океан от тишина
    винаги спокоен."

    http://www.youtube.com/watch?v=tfqwo73wjVU

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...