търсеният брод
проклинащи очи
накълцват
безпощадно
методично времето
а то просъсква горестно
уплашено
и болно
върти се
кашля
стене
лъжейки подмолно
с върховен напън
абортира бремето
на хиляди
измислени тревоги
на шизофренна
скъпоструваща мечтателност
на смехотворна
съзерцателност
на разпарцалени
сподавени тегоби
душата
бясна
се изтръгва
от живота-скот
потъва във покой
в лъчиста синева
отпива
дива глътка
свежест
доброта
замръква
тихо
най-после
на търсения брод
© Плами All rights reserved.
Слушах интрото на тази песен,докато четях стиха ти и някак си много си подходиха!
Поздрави,уникален стих!