Търсещ любовта във празните души,
оказах се сам на пътя ми житейски.
Дарявах с любов,
отблагодаряваха се с лъжи,
разбивайки бедното сърце.
На кръстопътя,
нарамил своето тегло и мъка,
избирам да вървя към щастието
далеч от лъжливите сърца.
По пътя всичко се променя,
облаците сиви се разделят,
небето синьо се показва
и слънцето нежно ме погалва.
Този път е път на красотата,
по него спокойна е душата,
Славей пее и всичко оживява,
природата пее своята любовна песен.
24.2.17г. Автор: Б. Димитров
© Бойко Димитров Всички права запазени