Търсеща пътя... към утре
Все си тръгвах, когато те нямах
и си взимах за спомен вините.
Те приятелки бяха... оставаха
да ми глождят вечерно в очите.
Заспивах в леглото на прошките
и изхвърлях по малко... от вчера.
Ранобудна изпращах си нощите
и се учех без теб... да живея.
От уроците чак се намразвах.
Без да искам забравях, че ти си
този, дето без съвест наказвах,
а на който не казах "Върви си".
Под прозорците плакаха дните ни,
надничащи в нас... Ние дишахме
още жива любов, пълна с истини.
Нищо чудно, че пак се обичахме.
-----------------------------
Все се връщах, когато те имах,
още търсеща пътя... към утре.
Аз ти давах и нищо не взимах.
Просто пазех те... някъде вътре.
и си взимах за спомен вините.
Те приятелки бяха... оставаха
да ми глождят вечерно в очите.
Заспивах в леглото на прошките
и изхвърлях по малко... от вчера.
Ранобудна изпращах си нощите
и се учех без теб... да живея.
От уроците чак се намразвах.
Без да искам забравях, че ти си
този, дето без съвест наказвах,
а на който не казах "Върви си".
Под прозорците плакаха дните ни,
надничащи в нас... Ние дишахме
още жива любов, пълна с истини.
Нищо чудно, че пак се обичахме.
-----------------------------
Все се връщах, когато те имах,
още търсеща пътя... към утре.
Аз ти давах и нищо не взимах.
Просто пазех те... някъде вътре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
