Все си тръгвах, когато те нямах
и си взимах за спомен вините.
Те приятелки бяха... оставаха
да ми глождят вечерно в очите.
Заспивах в леглото на прошките
и изхвърлях по малко... от вчера.
Ранобудна изпращах си нощите
и се учех без теб... да живея.
От уроците чак се намразвах.
Без да искам забравях, че ти си
този, дето без съвест наказвах,
а на който не казах "Върви си". ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up