9.09.2016 г., 19:52

Търсих...

1K 0 1

 

 

Търсих как да избягам от живота

без да искам или нарочно не живеех.

И тогава се запознах с нея.

Помислих си в началото, че е моето бягство,

но после осъзнах, че е мой покров, покрив и дом...

и не вярвах в това, мислих, че е само миг...

Ох! Сега знам, че не бях прав,

тя не е само миг, но е единствена

и е всеки един миг истински живот...

И чак сега разбрах, че тя е самия живот

преоблечена без дрехи в моята сродна душа
която дойде при мен, представи се за любовта

и ми каза "Не се бяга от мен, не можеш вече! "...



 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...