Пътеките намирам,
сърцето си разбирам –
без теб е празно, празно е!
Във хората се взирам,
но тебе не намирам –
цял ден те търсих, търсих те!
Не зная – подозирам,
ще чакам без да спирам,
ще дойдеш ли, ще пишеш ли?
Писмата ти събирам
и плахо ги прибирам,
без тях е тъжно, тъжно е!
Ръцете си допирам,
молитви репетирам,
къде ли си, добре ли си?
И ще те търся в мрака –
една звездичка ярка,
навън е тъмно, тъмно е!
Очите си гримирам,
през сълзи без да спирам,
от тях вали, дъждовно е!
Не карай ме да чакам,
накарай ме да вярвам –
обичай ме, обичам те!
13.12.2016 г. 21.00 ч.
© Таня Чардакова Всички права запазени