Има ли друго същество на земята,
което тъй жадно да пие кръвта?
Което неспирно и все по-умело
да търси до изнемога жлъчта?
Има ли същество, което по начин подобен,
приятел предава, забива му нож.
И цели се във гърба, о, колко е злобен
човекът в своята нищета.
Човекът все търси изгода,
дали има сметка не спира да смята.
Използва до време, после изхвърля
и нуждата на друго прехвърля.
И иска безспирно, използва наред,
благодарност в сърцето му няма.
И няма спирачки, все бърза напред,
и скоро забравя защо е човек.
Но хайде ти спри се, малко постой.
Погледни в какво се превръщаш.
Приятелю, ползвай, но не захвърляй,
Искай, но и на другия давай. Помагай!
Защото не всичко е още изгубено,
човекът може да бъде спасен.
А вие, приятели, бързо спомнете си
и хора отново станете.
© Петя Кънчева Всички права запазени