17 мар. 2013 г., 10:10  

Търся човек

915 0 0

Има ли друго същество на земята,
което тъй жадно да пие кръвта?
Което неспирно и все по-умело
да търси до изнемога жлъчта?

Има ли същество, което по начин подобен,
приятел предава, забива му нож.
И цели се във гърба, о, колко е злобен
човекът в своята нищета.

Човекът все търси изгода,
дали има сметка не спира да смята.
Използва до време, после изхвърля
и нуждата на друго прехвърля.

И иска безспирно, използва наред,
благодарност в сърцето му няма.
И няма спирачки, все бърза напред,
и скоро забравя защо е човек.

Но хайде ти спри се, малко постой.
Погледни в какво се превръщаш.
Приятелю, ползвай, но не захвърляй,
Искай, но и на другия давай. Помагай!

Защото не всичко е още изгубено,
човекът може да бъде спасен.
А вие, приятели, бързо спомнете си
и хора отново станете.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...