Гледам нагоре и търся ти взора,
гледам към тихия син кръгозор.
Денем изпращам ти нежна отмора,
шушна в косите ти с дъх на простор!
Нощем поднасям ти ято въздишки,
стъпвам на пръсти с душа на дете,
нося ти спомени, сълзи и всички
тайни надежди за тебе и мен.
© Росица Петрова Всички права запазени