30.04.2019 г., 15:28

У дома

1.5K 9 6

 

Аз се завръщам, майко! Аз се връщам!

Където има кой да ме обича…

Където има кой да ме прегръща…

Завърнах се пред теб да коленича!

 

Не те забравих аз, родино свята!

Ни прага, който с болка съм прекрачил,

ни вятъра, препускал с мен в полята.

За мене ти безкрайно много значиш.

 

Сега съм тук, Българийо, и мога

душата си пред тебе да изплача,

сърцето си да сгрея с твоя огън.

Далеч от теб аз бях… аз бях сираче.

 

Сега съм тук за теб да се преборя,

с усмивка да закърпя всяка рана.

Надежда да ти дам и още – воля.

Сега съм у дома. И ще остана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Ангелова Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...