Аз се завръщам, майко! Аз се връщам!
Където има кой да ме обича…
Където има кой да ме прегръща…
Завърнах се пред теб да коленича!
Не те забравих аз, родино свята!
Ни прага, който с болка съм прекрачил,
ни вятъра, препускал с мен в полята.
За мене ти безкрайно много значиш.
Сега съм тук, Българийо, и мога
душата си пред тебе да изплача,
сърцето си да сгрея с твоя огън.
Далеч от теб аз бях… аз бях сираче.
Сега съм тук за теб да се преборя,
с усмивка да закърпя всяка рана.
Надежда да ти дам и още – воля.
Сега съм у дома. И ще остана.
© Деница Ангелова All rights reserved.