У дома

Идвам си тихо у дома.

Ти ме чакаш на неговия праг.

Отваряш ми вратата от тъма.

Гледаш ме - приятел съм и враг.

Аз заминах смело надалече.

Взех каквото имах в ръце сбърал. 

А теб оставих, и дете да плаче.

Разпилях мечтите ни без жал!

Ако можех друго да направя.

Заради нас, отново и отново...

Без да трябва сърце си да оставя.

Разбрах - щастие не идва наготово.

А трябва да го търсим с душата. 

Хладната постеля на успеха...

Как ще стопли нас от самотата?

Ами тази уморена от кръпки дреха!

Как от вятър бурен ще се пазя?

Вървя, а се отдалечавам!

Опитвам да не се намразя.

Е, спрях цветове да различавам.

Щом го осъзнах обратно се затичах. 

А моят дом видях като дворец.

С очи пълни през прозореца надничах.

Там - рисунка на студения прозорец. 

И тогава разбрах какво е щастие -

Едно сърце нарисувано с пръсти е!