Apr 2, 2025, 11:18 PM

У дома

382 0 0

Идвам си тихо у дома.

Ти ме чакаш на неговия праг.

Отваряш ми вратата от тъма.

Гледаш ме - приятел съм и враг.

Аз заминах смело надалече.

Взех каквото имах в ръце сбърал. 

А теб оставих, и дете да плаче.

Разпилях мечтите ни без жал!

Ако можех друго да направя.

Заради нас, отново и отново...

Без да трябва сърце си да оставя.

Разбрах - щастие не идва наготово.

А трябва да го търсим с душата. 

Хладната постеля на успеха...

Как ще стопли нас от самотата?

Ами тази уморена от кръпки дреха!

Как от вятър бурен ще се пазя?

Вървя, а се отдалечавам!

Опитвам да не се намразя.

Е, спрях цветове да различавам.

Щом го осъзнах обратно се затичах. 

А моят дом видях като дворец.

С очи пълни през прозореца надничах.

Там - рисунка на студения прозорец. 

И тогава разбрах какво е щастие -

Едно сърце нарисувано с пръсти е!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...