2 апр. 2025 г., 23:18
У дома
Идвам си тихо у дома.
Ти ме чакаш на неговия праг.
Отваряш ми вратата от тъма.
Гледаш ме - приятел съм и враг.
Аз заминах смело надалече.
Взех каквото имах в ръце сбърал.
А теб оставих, и дете да плаче.
Разпилях мечтите ни без жал!
Ако можех друго да направя.
Заради нас, отново и отново...
Без да трябва сърце си да оставя.
Разбрах - щастие не идва наготово. ...
Ти ме чакаш на неговия праг.
Отваряш ми вратата от тъма.
Гледаш ме - приятел съм и враг.
Аз заминах смело надалече.
Взех каквото имах в ръце сбърал.
А теб оставих, и дете да плаче.
Разпилях мечтите ни без жал!
Ако можех друго да направя.
Заради нас, отново и отново...
Без да трябва сърце си да оставя.
Разбрах - щастие не идва наготово. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Мирослав Кръстев Все права защищены
Предложения
-
-
С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
-
Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...
-
И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
