Когато ми омръзне от театъра
на сенки, от светци и от предатели,
когато призове ме дръзко вятърът
да се издигна с него над земята,
преражда се отново в мен вълшебството.
Политам волно с пролетните птици
и както в онзи сън, останал в детството,
говоря с тях на птичите езици.
Когато има студ и мрак сред хората,
се връщам там - в далечното сияние
на чуден кът, без граници затворени,
ала достъпен само за избраните. ...