Убежище
Когато ми омръзне от театъра
на сенки, от светци и от предатели,
когато призове ме дръзко вятърът
да се издигна с него над земята,
преражда се отново в мен вълшебството.
Политам волно с пролетните птици
и както в онзи сън, останал в детството,
говоря с тях на птичите езици.
Когато има студ и мрак сред хората,
се връщам там - в далечното сияние
на чуден кът, без граници затворени,
ала достъпен само за избраните.
Там всичко е красиво. И е същото,
каквото го създавах през годините -
убежище, по-сигурно от къщите,
по-светло и красиво от картина.
И знам, че ме очаква бистър изворът,
под клоните на онзи дъб, столетника,
разказал ми най-истинските приказки
за живите пътечки на сърцето ми.
Отпивам глътка радост, омагьосана
от нежно и упойващо ухание.
Изтривам си умората, въпросите
и връщам се в света, като послание.
© Вики All rights reserved.
