18.01.2007 г., 14:36

УБИЙСТВЕНА МИСЪЛ

1.4K 1 1

Не,вече ми писна от теб,вечно ти
си в мен и в моето съзнание.Ти
наречена "убийствена мисъл".Ти,
която отне съня ми и моето чувство
за хумор,отне блясъка от очите ми.
Уби всичко красиво в мен, с
единствената цел да се подслониш
в моето съзнание и да бъдеш само
ти-царица в царството на моите
мисли,но ти ги убиваш една по
една.Убиваш и мен. Бавно,
мъчително,но със мен загиваш и ти.
И тогава чие съзнание ще
обсебиш? Аз знам - ничие. Защото
ти ще бъдеш мъртва, а аз ще се
възродя като Феникс... И пак ще
живея и ще бъда различна - по-
силна,но ти, ти ще си останеш
мъртва... Колко добре звучи -
убийствената мисъл - е вече
мъртва мисъл... Сега напуси
моето съзнание,за да си идеш с
достойнство.
      2003г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Недка Григорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Белият стих не е моето призвание.Убийствената мисъл е добро попадение като образ.И добре си се справила.Струва ми се,Неди, че на едно две места може да се доизпипа и виж в края "напусни"-
    любо

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...