19.10.2010 г., 11:13

Убийство

610 0 0

Помниш ли мрачната есен, мътния тягостен дъжд?

Помниш ли тъжната песен, с капки изпяна веднъж? 

Помниш ли тясната стая, тиха, безмълвна в нощта? 

Помниш ли каната с чая как непохватно разля?

Помниш ли тежките стъпки, тихо потропващи вън?

Помниш ли хладните тръпки, както във Оня сън? 

Помниш ли после мъглата, крясъка яростен, див?

Помниш ли пак тишината?

Помниш ли...! Още си жив!?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...