21.06.2014 г., 10:30

Училище за спомени

1.1K 0 10

Научих се да си спомням доброто,
за злото не искам да мисля дори,
да търся, да моля, да виждам живота
и в малката капка роса призори!


Научих се всичко красиво да пазя.
Доброто е извор, в сърцето струи!
В олтара на спомена няма омраза,
с любов се пречиствам, когато боли.


За щастие мисля, за Бог, за душата,
с зората и залеза сбъдвам мечти.
Най - чистата мисъл променя съдбата
и вярвам, че утре от днес се гради!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...