Научих се да си спомням доброто,
за злото не искам да мисля дори,
да търся, да моля, да виждам живота
и в малката капка роса призори!
Научих се всичко красиво да пазя.
Доброто е извор, в сърцето струи!
В олтара на спомена няма омраза,
с любов се пречиствам, когато боли.
За щастие мисля, за Бог, за душата,
с зората и залеза сбъдвам мечти.
Най - чистата мисъл променя съдбата
и вярвам, че утре от днес се гради!
© Елена Костадинова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
