3.09.2021 г., 14:18

Учителка

1.2K 1 1

Учителка

Имаше една доста далечна земя, в нея

Живееше една доста добра госпожа.

Вие бяхте неотлъчно до нас.

И всеки час ни показвахте добре с сърце ,но

Това едва ли някой друг ще го разбера.

 

Вие ни научихте добре .

Вие и ни обичахте добре.

С  вас мигове  тъй прекрасни изживяхме,но ето че звънеца

 последно сбогом  бие.

О госпожо любима знайте ,че на свата и нас ни има.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дария Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

17 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...