18.09.2024 г., 15:13

Учителка любима (Стих)

550 0 0

На моята
любима учителка...

 

 

Учение пак-
на прага се задава.
Чувам отдалече училищния звън.
Но тъга в мен като гостенка се настанява,
тъй както осъзнавам,
че ученичка твоя повече не съм.

 

 

,,Учителко любима,
учителко любима!"-
идва ми с глас да изкрещя.
И да те прегърна за едно последно
,,чао!"
Но ще има ли ,,здравей!" след него...
на утрешния ден,
щом вече по пътя си съм поела аз?

 

 

За мен,
не ще те лъжа,
училището бе и мъка, и сълзи.
И бързах да порасна,
че като свободна птица от клетка да излетя,
но, ах, съдбата само как реши да ми го връща-
като повече не живея в свят,
изпълнен с приказка.

 

 

Учителко любима,
ти беше...моята приказка!
И не ще останеш като мътен спомен
в главата ми,
насъбрал по себе си като старина прах.
Ще останеш като блян,
по който само мога тъжно да въздишам,-
че, може би,
дълго време няма да мога да хвана
твоята ръка!

 

 

 

Аз вече съм студентка.
Не съм повече ученичка.
Но видя ли те, ще се престраша,-
да те прегърна с обич на сто деца,
ще се усмихна като хиляда слънца,
ще целуна твоята ръка
и ще кажа едно искрено:
,,Благодаря!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...