24.06.2014 г., 20:49

Удивително

828 0 1

 

                                     


                             И да бъркам

                             илюзия с реалност

                             пак ми казваш

                             да се погледна

                             в огледалото.


                             Пращаш ме

                             в каменна колиба,

                             прекарвам

                             дълги вечери -

                             самотен,

                             взирайки се в дивото.

                             Забравям

                             за ежедневните очаквания

                             и безпокойство ЗНАМ...

                             че ме очакваш

                             свита

                             в огнения глобус


                             Тогава аз

                             прохождам

                             Удивлението

                             ми прераства в сила

                             и преоткривам

                             себе си и теб

                             в легендата

                             за Музиката на живота!     


         

                                   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотни метафори!!Силно, интересно, различно, много красиво казано!!Много ми хареса!Финалът е прекрасен!!Поздрави!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...