24.06.2014 г., 20:49 ч.

Удивително 

  Поезия » Любовна
538 0 1

 

                                     


                             И да бъркам

                             илюзия с реалност

                             пак ми казваш

                             да се погледна

                             в огледалото.


                             Пращаш ме

                             в каменна колиба,

                             прекарвам

                             дълги вечери -

                             самотен,

                             взирайки се в дивото.

                             Забравям

                             за ежедневните очаквания

                             и безпокойство ЗНАМ...

                             че ме очакваш

                             свита

                             в огнения глобус


                             Тогава аз

                             прохождам

                             Удивлението

                             ми прераства в сила

                             и преоткривам

                             себе си и теб

                             в легендата

                             за Музиката на живота!     


         

                                   

© Росен Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотни метафори!!Силно, интересно, различно, много красиво казано!!Много ми хареса!Финалът е прекрасен!!Поздрави!!
Предложения
: ??:??