И да бъркам
илюзия с реалност
пак ми казваш
да се погледна
в огледалото.
Пращаш ме
в каменна колиба,
прекарвам
дълги вечери -
самотен,
взирайки се в дивото.
Забравям
за ежедневните очаквания
и безпокойство ЗНАМ...
че ме очакваш
свита
в огнения глобус
Тогава аз
прохождам
Удивлението
ми прераства в сила
и преоткривам
себе си и теб
в легендата
за Музиката на живота!
© Росен Иванов Всички права запазени