Jun 24, 2014, 8:49 PM

Удивително

  Poetry » Love
827 0 1

 

                                     


                             И да бъркам

                             илюзия с реалност

                             пак ми казваш

                             да се погледна

                             в огледалото.


                             Пращаш ме

                             в каменна колиба,

                             прекарвам

                             дълги вечери -

                             самотен,

                             взирайки се в дивото.

                             Забравям

                             за ежедневните очаквания

                             и безпокойство ЗНАМ...

                             че ме очакваш

                             свита

                             в огнения глобус


                             Тогава аз

                             прохождам

                             Удивлението

                             ми прераства в сила

                             и преоткривам

                             себе си и теб

                             в легендата

                             за Музиката на живота!     


         

                                   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росен Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотни метафори!!Силно, интересно, различно, много красиво казано!!Много ми хареса!Финалът е прекрасен!!Поздрави!!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...