Удивително и въпросително
Някой в шепи донася тюркоазена морска вода
и я разпръсква по очите, върху ми потича...
Някой челото и бузата ми целува като с ведро
и блясвам преливаща от златни кривулици,
и бездънно заискрям с началото на деня.
Слънчево пожелавам всяка фибра, трела на птица...
Някой се отдалечава на пръсти, а стои - хем ромони,
хем стапя се като добро и златно кълбо.
А поляни, гори и треви пърхат с утринен лъх...
Времето на чудесата отминава... защо...
А аз тананикам, тананикам мелодия... трепетна...
и я разпръсква по очите, върху ми потича...
Някой челото и бузата ми целува като с ведро
и блясвам преливаща от златни кривулици,
и бездънно заискрям с началото на деня.
Слънчево пожелавам всяка фибра, трела на птица...
Някой се отдалечава на пръсти, а стои - хем ромони,
хем стапя се като добро и златно кълбо.
А поляни, гори и треви пърхат с утринен лъх...
Времето на чудесата отминава... защо...
А аз тананикам, тананикам мелодия... трепетна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
