Днес е пак на мода да си фанатик,
мисленето трудничко ни се отдава.
Страстно се делим и всеки е критик,
човекът в антагонизъм е удавен.
Другарството е крайно неудобно,
но толкова удобно да си краен.
Макар да чувстваме света подобно,
различията ни правят го прекрасен.
Защо ти е за другия да мислиш?
Нали си точно ти най-умен, важен?
Не се поддавай на съмнения излишни,
може нещо друго, ново да ти кажат.
Тъй е най-добре на силите нечисти -
старата сентенция - разделяй и владей.
Mозъците стават като бели листи -
празни, плоски, скучни, безидейни.
© Валентин Стайков Всички права запазени