Jul 21, 2024, 11:47 PM

Удобството на крайността

  Poetry » Civic
527 0 0

Днес е пак на мода да си фанатик,

мисленето трудничко ни се отдава.

Страстно се делим и всеки е критик,

човекът в антагонизъм е удавен.

 

Другарството е крайно неудобно,

но толкова удобно да си краен.

Макар да чувстваме света подобно,

различията ни правят го прекрасен.

 

Защо ти е за другия да мислиш?

Нали си точно ти най-умен, важен?

Не се поддавай на съмнения излишни,

може нещо друго, ново да ти кажат.

 

Тъй е най-добре на силите нечисти -

старата сентенция - разделяй и владей.

Mозъците стават като бели листи -

празни, плоски, скучни, безидейни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Стайков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...