Уединение
Пристъпвам плахо в тази стая.
Тежък въздух сетивата ми души.
Предметите край мен са, но
чувствам, че в пространството витая.
Уж наясно съм коя съм, ала
губя си душата във сумрака.
Думите просто са понятия,
чувствата - треперещи вълни.
Там, в мрака - при Страха,
разбираш кой си и защо си тук.
Щом очите си навътре ти отвориш
и усещанията си разчетеш,
себе си ще разбереш.
Слушай вътрешния глас
и тогава яви се пред света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© София Русева Всички права запазени
