Уединение

7.12.2007 г., 19:22 ч.

Поезия » Бели стихове

507 0 1

Пристъпвам плахо в тази стая.
Тежък въздух сетивата ми души.
Предметите край мен са, но
чувствам, че в пространството витая.
Уж наясно съм коя съм, ала
губя си душата във сумрака.
Думите просто са понятия,
чувствата - треперещи вълни.
Там, в мрака - при Страха,
разбираш кой си и защо си тук.
Щом очите си навътре ти отвориш
и усещанията си разчетеш,
себе си ще разбереш.
Слушай вътрешния глас
и тогава яви се пред света.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

feia (Вилдан Сефер)

2007-12-07T19:52:19+02:00

Слушай вътрешния си глас...Чудесно си го казала-той никога не лъже...