Пристъпвам плахо в тази стая.
Тежък въздух сетивата ми души.
Предметите край мен са, но
чувствам, че в пространството витая.
Уж наясно съм коя съм, ала
губя си душата във сумрака.
Думите просто са понятия,
чувствата - треперещи вълни.
Там, в мрака - при Страха,
разбираш кой си и защо си тук.
Щом очите си навътре ти отвориш
и усещанията си разчетеш,
себе си ще разбереш.
Слушай вътрешния глас
и тогава яви се пред света.
© София Русева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
