Dec 7, 2007, 7:22 PM

Уединение 

  Poetry » White poetry
531 0 1

Пристъпвам плахо в тази стая.
Тежък въздух сетивата ми души.
Предметите край мен са, но
чувствам, че в пространството витая.
Уж наясно съм коя съм, ала
губя си душата във сумрака.
Думите просто са понятия,
чувствата - треперещи вълни.
Там, в мрака - при Страха,
разбираш кой си и защо си тук.
Щом очите си навътре ти отвориш
и усещанията си разчетеш,
себе си ще разбереш.
Слушай вътрешния глас
и тогава яви се пред света.

© София Русева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Слушай вътрешния си глас...Чудесно си го казала-той никога не лъже...
Random works
: ??:??