Пристъпвам плахо в тази стая.
Тежък въздух сетивата ми души.
Предметите край мен са, но
чувствам, че в пространството витая.
Уж наясно съм коя съм, ала
губя си душата във сумрака.
Думите просто са понятия,
чувствата - треперещи вълни.
Там, в мрака - при Страха,
разбираш кой си и защо си тук.
Щом очите си навътре ти отвориш
и усещанията си разчетеш,
себе си ще разбереш.
Слушай вътрешния глас
и тогава яви се пред света.
© София Русева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
