Угарки
Душата ми се гърчеше
във ъгъла
и показно
кървеше бели стихове.
В ума ми се въздигаха
базилики
и рухваха сред
истини и митове.
Сърцето си усещах
като въглен,
изтляващ под нозе
на нестинарка;
а от паркета
под умиращото тяло
безгрижно изпълзяваха
хлебарки.
А после те видях
да се подаваш
зад дървената рамка
на вратата;
и как протегна
церемониално
ръката си към тялото
във ъгъла.
С последни сили
вдигнах се на лакти -
с последни сили,
само за да видя
със сетните искрици
на сърцето ми
как ти спокойно
палиш си цигара.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Есен Всички права запазени
