Угарки
Душата ми се гърчеше
във ъгъла
и показно
кървеше бели стихове.
В ума ми се въздигаха
базилики
и рухваха сред
истини и митове.
Сърцето си усещах
като въглен,
изтляващ под нозе
на нестинарка;
а от паркета
под умиращото тяло
безгрижно изпълзяваха
хлебарки.
А после те видях
да се подаваш
зад дървената рамка
на вратата;
и как протегна
церемониално
ръката си към тялото
във ъгъла.
С последни сили
вдигнах се на лакти -
с последни сили,
само за да видя
със сетните искрици
на сърцето ми
как ти спокойно
палиш си цигара.
© Есен All rights reserved.
