4.01.2008 г., 22:12 ч.

Угаснали мечти 

  Поезия
1144 0 7

Протегнах аз към огъня ръка,

а знаех - ще боли, ще пари,

на импулс, на инат, ей така -

на живота срещу грубите шамари...

 

За да докажа, я протегнах аз,

че ще се преборя пак сама...

ала вместо огън, сетих мраз,

вместо светъл лъч, сетих адската тъма...

 

Протегнах длан, за да ме заболи,

за да сетя що е любовта,

ала страх усетих, че вали

на парцали, покрай огнището в нощта...

 

Протегнах я като малко дете,

потънало във свойте мечти...

а погубени горяха те

сред пламъци от лед... угаснали почти...

© Борислава Илиева Зашева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??