Угаснали мечти
Протегнах аз към огъня ръка,
а знаех - ще боли, ще пари,
на импулс, на инат, ей така -
на живота срещу грубите шамари...
За да докажа, я протегнах аз,
че ще се преборя пак сама...
ала вместо огън, сетих мраз,
вместо светъл лъч, сетих адската тъма...
Протегнах длан, за да ме заболи,
за да сетя що е любовта,
ала страх усетих, че вали
на парцали, покрай огнището в нощта...
Протегнах я като малко дете,
потънало във свойте мечти...
а погубени горяха те
сред пламъци от лед... угаснали почти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислава Илиева Зашева Всички права запазени
