Jan 4, 2008, 10:12 PM

Угаснали мечти

  Poetry
1.4K 0 7

Протегнах аз към огъня ръка,

а знаех - ще боли, ще пари,

на импулс, на инат, ей така -

на живота срещу грубите шамари...

 

За да докажа, я протегнах аз,

че ще се преборя пак сама...

ала вместо огън, сетих мраз,

вместо светъл лъч, сетих адската тъма...

 

Протегнах длан, за да ме заболи,

за да сетя що е любовта,

ала страх усетих, че вали

на парцали, покрай огнището в нощта...

 

Протегнах я като малко дете,

потънало във свойте мечти...

а погубени горяха те

сред пламъци от лед... угаснали почти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислава Илиева Зашева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...