Jan 4, 2008, 10:12 PM

Угаснали мечти

  Poetry
1.4K 0 7

Протегнах аз към огъня ръка,

а знаех - ще боли, ще пари,

на импулс, на инат, ей така -

на живота срещу грубите шамари...

 

За да докажа, я протегнах аз,

че ще се преборя пак сама...

ала вместо огън, сетих мраз,

вместо светъл лъч, сетих адската тъма...

 

Протегнах длан, за да ме заболи,

за да сетя що е любовта,

ала страх усетих, че вали

на парцали, покрай огнището в нощта...

 

Протегнах я като малко дете,

потънало във свойте мечти...

а погубени горяха те

сред пламъци от лед... угаснали почти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислава Илиева Зашева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...