Навярно изпълнена с угризения,
че бъркам в нещо всеки ден...
Подлагам крак, да спъна времето
не знам защо, и как, а накъде?
По навик ме поглеждаш болно,
попил онези мои угризения.
По навик те сънувам нощем,
а все така не спира времето...
Навярно грешница съм
и навярно истината няма и да разбера...
Понякога да бъдеш просто себе си
е път бодлив, предначертан!