Ухае на липи през моя юни
И пак ухае на липи през моя юни.
И пак по детски светнал е денят.
А слънцето хлапашки поздрав праща
на непорасналото в мен дете.
Усмивката ми с птича песен се понася.
Над житни класове, поля и равнини.
Приижда глъч от малчуганите на двора
и ме подканят, че е време за игри.
От спомените просълзени са очите.
Щастлива съм от тези някогашни дни.
Животът ми суров не е изтрил
ни белезите, ни мечтите...
а от това по-хубаво - Има ли? Кажи!
Така усещам, че съм Жива.
Ако можеше този юни
до края ми да продължи.
Но няма как... внукът се прибира,
изгладнял по мъжки от неспирните игри.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Кирилова Всички права запазени
