14.08.2018 г., 1:01

Ухание на ръж

854 4 8

… когато вятърът веднъж,
реши далеч да ме отвее,
аз паднах в цъфналата ръж
едва успях да оцелея!
Надвеси се над мене Мъж
с букет „Secale Cereale”.
Защо ме дръпна изведнъж?-
Дали, преди девойки крал е?
Посипа се отнейде дъжд,
и двамата ни тъй измокри,
но само цъфналата ръж 
ни викаше под своя покрив!
Дали ухание на Мъж,
веднъж бе вятърче довяло?
След спомена за онзи дъжд,
рисува ме художник в бяло!
11.03.2017 г. ,
сутрешно кафе от ръж

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Чардакова Всички права запазени

Стихотворението за първи път е публикувано в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 11.03.2017 г. в 9.23 часа и е усмихнат поздрав за всички влюбени с кафето сутрин! Вдъхновено по Робърт Бърнс "Coming Through The Rye", 1786 г.

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Аделина! Кафе с бонбон!
  • Охо, за влюбените с кафето... а ако има пристрастени към него? Много ми хареса! Поздрави и усмивки в деня!
  • Ще се постарая, !
  • Красивата поезия не зависи от пола, това е друго измерение! Поздрави! Пиши все така завладяващо
  • Благодаря ти, Данаил, радвам се, че имам коментар от мъж! Надявам се, че стихчето ще усмихне читателя, а също и литературния критик! Поздрави!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...