14.08.2018 г., 1:01 ч.

Ухание на ръж 

  Поезия » Любовна, Хумористична
620 4 8

… когато вятърът веднъж,
реши далеч да ме отвее,
аз паднах в цъфналата ръж
едва успях да оцелея!
Надвеси се над мене Мъж
с букет „Secale Cereale”.
Защо ме дръпна изведнъж?-
Дали, преди девойки крал е?
Посипа се отнейде дъжд,
и двамата ни тъй измокри,
но само цъфналата ръж 
ни викаше под своя покрив!
Дали ухание на Мъж,
веднъж бе вятърче довяло?
След спомена за онзи дъжд,
рисува ме художник в бяло!
11.03.2017 г. ,
сутрешно кафе от ръж

© Таня Чардакова Всички права запазени

Стихотворението за първи път е публикувано в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 11.03.2017 г. в 9.23 часа и е усмихнат поздрав за всички влюбени с кафето сутрин! Вдъхновено по Робърт Бърнс "Coming Through The Rye", 1786 г.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Аделина! Кафе с бонбон!
  • Охо, за влюбените с кафето... а ако има пристрастени към него? Много ми хареса! Поздрави и усмивки в деня!
  • Ще се постарая, !
  • Красивата поезия не зависи от пола, това е друго измерение! Поздрави! Пиши все така завладяващо
  • Благодаря ти, Данаил, радвам се, че имам коментар от мъж! Надявам се, че стихчето ще усмихне читателя, а също и литературния критик! Поздрави!
  • Харесах много, Таня!
    Посипа се отнейде дъжд,
    и двамата ни тъй измокри,
    но само цъфналата ръж
    ни викаше под своя покрив!
    Дали ухание на Мъж,
    веднъж бе вятърче довяло?
    След спомена за онзи дъжд,
    рисува ме художник в бяло!
    Браво!
  • Благодаря ти, Надя!
  • Красиво!
Предложения
: ??:??