14 ago 2018, 1:01

Ухание на ръж

849 4 8

… когато вятърът веднъж,
реши далеч да ме отвее,
аз паднах в цъфналата ръж
едва успях да оцелея!
Надвеси се над мене Мъж
с букет „Secale Cereale”.
Защо ме дръпна изведнъж?-
Дали, преди девойки крал е?
Посипа се отнейде дъжд,
и двамата ни тъй измокри,
но само цъфналата ръж 
ни викаше под своя покрив!
Дали ухание на Мъж,
веднъж бе вятърче довяло?
След спомена за онзи дъжд,
рисува ме художник в бяло!
11.03.2017 г. ,
сутрешно кафе от ръж

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Чардакова Todos los derechos reservados

Стихотворението за първи път е публикувано в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 11.03.2017 г. в 9.23 часа и е усмихнат поздрав за всички влюбени с кафето сутрин! Вдъхновено по Робърт Бърнс "Coming Through The Rye", 1786 г.

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Аделина! Кафе с бонбон!
  • Охо, за влюбените с кафето... а ако има пристрастени към него? Много ми хареса! Поздрави и усмивки в деня!
  • Ще се постарая, !
  • Красивата поезия не зависи от пола, това е друго измерение! Поздрави! Пиши все така завладяващо
  • Благодаря ти, Данаил, радвам се, че имам коментар от мъж! Надявам се, че стихчето ще усмихне читателя, а също и литературния критик! Поздрави!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...