Aug 14, 2018, 1:01 AM

Ухание на ръж

851 4 8

… когато вятърът веднъж,
реши далеч да ме отвее,
аз паднах в цъфналата ръж
едва успях да оцелея!
Надвеси се над мене Мъж
с букет „Secale Cereale”.
Защо ме дръпна изведнъж?-
Дали, преди девойки крал е?
Посипа се отнейде дъжд,
и двамата ни тъй измокри,
но само цъфналата ръж 
ни викаше под своя покрив!
Дали ухание на Мъж,
веднъж бе вятърче довяло?
След спомена за онзи дъжд,
рисува ме художник в бяло!
11.03.2017 г. ,
сутрешно кафе от ръж

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Чардакова All rights reserved.

Стихотворението за първи път е публикувано в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 11.03.2017 г. в 9.23 часа и е усмихнат поздрав за всички влюбени с кафето сутрин! Вдъхновено по Робърт Бърнс "Coming Through The Rye", 1786 г.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Аделина! Кафе с бонбон!
  • Охо, за влюбените с кафето... а ако има пристрастени към него? Много ми хареса! Поздрави и усмивки в деня!
  • Ще се постарая, !
  • Красивата поезия не зависи от пола, това е друго измерение! Поздрави! Пиши все така завладяващо
  • Благодаря ти, Данаил, радвам се, че имам коментар от мъж! Надявам се, че стихчето ще усмихне читателя, а също и литературния критик! Поздрави!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...