Belisima9 (Белисима)
31 73
19.06.2012 г., 11:18 ч.

Уханието на душата 

  Поезия » Философска
639 0 5

Уханието на черници събуди сетивата ми.

Окапали и стъпкани се сливат със душата ми.

Белеят и чернеят, стоящи разделени,

и сливащи се в миг, са пак изпепелени...

Че крайностите били неприятни,

в средата е уютно, но е трудно...

За мигове, изтекли безвъзвратни,

за спомен да мечтаем е абсурдно.

Душата е черница черно-бяла,

потъпквана, ухаеща, докосвана...

и спътница немирна, овдовяла,

желаеща, възкръсваща, дамгосвана.

Не спирай да я търсиш, да я искаш...

напролет ще ù вкусиш аромата.

Недей тъй силно пак да я притискаш,

наесен щом затихнат сетивата...

Заспиват спомените тихи и смирени,

от черно-бялата боя са пак обагрени...

Уханието на черници приспива и душата ми.

Прибрани, раздвоени, упойват сетивата ми.

© Белисима Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Александър! Душите човешки различни са...Прав сте, че понякога смърдят, но е хубаво, че и това е временно...
  • "Ухание" не е точната дума, която бих използвал за човешката "душа". По-скоро "смрад" ии нещо такова. Иначе творбата е добра.
  • Благодаря ви!
  • хареса ми особено края
  • Сега видях и аз грешката, печатна е, съжалявам...Поправих я! Благодаря, Даниела!
Предложения
: ??:??