Уханието на душата
Уханието на черници събуди сетивата ми.
Окапали и стъпкани се сливат със душата ми.
Белеят и чернеят, стоящи разделени,
и сливащи се в миг, са пак изпепелени...
Че крайностите били неприятни,
в средата е уютно, но е трудно...
За мигове, изтекли безвъзвратни,
за спомен да мечтаем е абсурдно.
Душата е черница черно-бяла,
потъпквана, ухаеща, докосвана...
и спътница немирна, овдовяла,
желаеща, възкръсваща, дамгосвана.
Не спирай да я търсиш, да я искаш...
напролет ще ù вкусиш аромата.
Недей тъй силно пак да я притискаш,
наесен щом затихнат сетивата...
Заспиват спомените тихи и смирени,
от черно-бялата боя са пак обагрени...
Уханието на черници приспива и душата ми.
Прибрани, раздвоени, упойват сетивата ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Белисима Всички права запазени
Душите човешки различни са...Прав сте, че понякога смърдят, но е хубаво, че и това е временно... 
