Уханието на душата
Уханието на черници събуди сетивата ми.
Окапали и стъпкани се сливат със душата ми.
Белеят и чернеят, стоящи разделени,
и сливащи се в миг, са пак изпепелени...
Че крайностите били неприятни,
в средата е уютно, но е трудно...
За мигове, изтекли безвъзвратни,
за спомен да мечтаем е абсурдно.
Душата е черница черно-бяла,
потъпквана, ухаеща, докосвана...
и спътница немирна, овдовяла,
желаеща, възкръсваща, дамгосвана.
Не спирай да я търсиш, да я искаш...
напролет ще ù вкусиш аромата.
Недей тъй силно пак да я притискаш,
наесен щом затихнат сетивата...
Заспиват спомените тихи и смирени,
от черно-бялата боя са пак обагрени...
Уханието на черници приспива и душата ми.
Прибрани, раздвоени, упойват сетивата ми.
© Белисима All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Александър!
Душите човешки различни са...Прав сте, че понякога смърдят, но е хубаво, че и това е временно... 
-
"Ухание" не е точната дума, която бих използвал за човешката "душа". По-скоро "смрад" ии нещо такова. Иначе творбата е добра.
-
Благодаря ви!
-
хареса ми особено края
-
Сега видях и аз грешката, печатна е, съжалявам...Поправих я! Благодаря, Даниела!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
